Артър Кларк
Фонтаните на рая (23)

Глава 22. Изменник на каузата

„Доведен до отчаяние от своите безплодни опити да разбере Вселената, мъдрецът Девадаса най-накрая вбесен провъзгласил:

— Всички твърдения, които съдържат думата «Бог», са неверни!

Неговият най-нелюбим ученик Сомасири на часа отвърнал:

— Изречението, което произнасям в момента, съдържа думата «Бог». Но аз не разбирам, о, благородни учителю, защо това просто твърдение би могло да бъде невярно?!

Девадаса размислял в продължение на няколко Пойа. След туй с видимо облекчение отговорил:

— Само твърдения, които не съдържат думата «Бог», могат да бъдат верни!

След пауза, едва достатъчна за гладна монгуста да преглътне просено зърно, Сомасири възразил:

— Ако това твърдение се отнесе само за себе си, о, преподобни, то следва, че не е вярно, тъй като съдържа думичката «Бог». Но ако не е вярно…

В този момент Девадаса строшил своята молитвена купа о главата на Сомасири и оттогава нататък започнали да го почитат като истински основател на Зен.“

Откъс от „Кулавамза“,

все още неоткрита

В късния следобед, когато каменната стълба не се нажежаваше безмилостно от слънцето, преподобният Паракарма започна да слиза. До падането на нощта щеше да достигне заслона за пилигрими, който бе разположен най-високо в планината, а на следващия ден щеше да се е завърнал в света на миряните.

Маханайаке Тхеро не му бе дал нито съвет, нито го бе разубедил и ако тъгуваше поради заминаването на своя колега, то с нищо не го показа. Просто напевно бе произнесъл: „Всичко е временно!“ и бе притиснал длани, за да го благослови.

Преподобният Паракарма, който някога бе доктор Чоам Голдберг и скоро щеше да стане пак такъв, щеше да срещне значителни трудности, ако трябваше да обясни всичките си мотиви. Лесно бе да каже: „Постъпих правилно!“, но бе трудно да го направи.

В Маха Вихара на върха на Шри Канда бе намерил покой за душата си… но това не бе достатъчно. Поради своята научна подготовка, той не можа да се задоволи с двусмисленото отношение към бога от страна на религиозния орден. Такава незаинтересованост най-накрая му се стори по-лоша, отколкото прякото отрицание.

Ако съществуваше ген на равини, то доктор Голдберг го притежаваше. Както и мнозина преди него, Голдберг-Паракарма бе търсил бог чрез математиката. Не се обезкуражи дори и от сензацията на Курт Гьодел, който откри неразрешимите теореми в началото на двадесети век. Не можеше да разбере как някой би могъл да обмисля динамичната асиметрия на Ойлеровото мъдро, но красиво просто уравнение: eпi + 1 = 0, без да се запита дали Вселената не бе създадена от някакъв могъщ разум.

Голдберг направи име с нова космологична теория, която просъществува десет години, преди да бъде опровергана. Бяха го провъзгласили за равен на Айнщайн или Н,гойа. В епоха на тясна специализация, той бе успял да постигне значителен напредък в аеро– и хидродинамиката — дълго считани за предмети, които не можеха да поднесат изненади.

След това от височината на своите умствени способности, беше му се явил бог и бе разговарял с него. Случаят бе същия като с Паскал, въпреки че липсваха патологичните отсенки. През последвалото десетилетие той бе се задоволил да се загуби в анонимността на расото и да концентрира блестящия си ум върху въпроси на вярата и философията. Не съжаляваше за паузата в живота си, а и не бе сигурен дали в действителност бе напуснал ордена — може би един ден високата стълба щеше пак да отекне под стъпките му. Но неговите божествени дарби блеснаха отново. Предстоеше му колосална работа, а той се нуждаеше от сечива, които не можеше да намери на Шри Канда или дори — на Земята.

Изпитваше известна враждебност към Ваневар Морган. Без да иска, инженерът бе възпламенил искра. От друга страна двамата се срещнаха поради намесата на Провидението. Въпреки всичко храмът трябваше да бъде предпазен на всяка цена. Независимо дали колелото на съдбата щеше да му върне спокойствието или не, преподобният Паракарма бе твърдо решен на действия.

Подобно на Мойсей, който носеше от планината закони, които щяха да променят предопределението на хората, така и преподобният Паракарма слизаше към света, който някога бе пренебрегнал. Остана сляп за красотите на земята и небето около него. Те бяха малозначителни в сравнение с тези, които той единствен виждаше в армиите от уравнения, които маршируваха в главата му.