Кирил Христов
Живата песен

Те свързват бездните със небесата —

безбройни струни, арфа от лучи.

Докосвам се — и мракът на съдбата

започва като химна да звучи.

 

Но късно… Вгледам ли се в теб унесен —

и глъхнат звукове един след друг:

Изпята е най-хубавата песен,

изтръгнат е от всяка струна звук.

 

1905, 1939