Кирил Христов
Хей, пролет иде!

Хей, пролет иде! Дигат се мъглите.

Къде ги вихри влачат, дявол знай.

Дерат се ризите на планините —

хей, пролет иде в наший роден край!

 

Кокичето отдавна се подаде:

предвестникът на пролетта не трай

за нея друго цвете да обади.

Хей, пролет иде в наший роден край!

 

Хей, пролет иде! Сепна се хъшлака

и викна сетей път: „Кръчмарю, дай!

Налей, обеснико, дружина чака!…“ —

Хей, пролет иде в иаший роден край!

 

И плъпнат харамии… А гората

чернее още; ала кой ти хай!

Напред, предвестници на свободата —

хей, пролет иде в наший роден край!