Кирил Христов
Лятна нощ

Мяркат се в утринна дрямка унесени

сини, далечни гори.

Ясни лазури, върху им надвесени,

пурпурен блясък покри.

 

Чезнат в небето звездици изгубени,

чезнат по шеметен път —

сякаш прощават се погледи влюбени,

сякаш сълзици горят.