Кирил Христов
Среща в полето

Вървя самотен, тих. Около мен

Градини и ливади зеленеят.

Звънци на стадо татък нейде пеят.

Загасва в облаците душний ден.

 

Аз чакам те. Изглеждат се очи ми.

Сърцето ту замира, ту трепти,

И ангелът хранител в мен шепти

Като молитва чудна твойто име

 

Но ето, идеш! Зърнал те едвам —

И дивна светлина небето рони,

И дишам аз вълшебно благовоне,

И целий свят превръща се на храм.