Теодор Траянов
Шумът на реката

Послушай, неземна невесто,

как странно реката шуми,

и пълни с нечакани вести

дълбоките горски тъми.

 

Тя пее, че в твоята бледност

най-страшният огън се крий,

че в мойта жестока надменност

любов нечовешка гори.

 

Шуми тя, в шумът й унесен

се нижат познати слова,

шуми тя, подхванала песен,

в които ти нявга живя.

 

Тя шепне, че смъртна отрова

блаженството първо таи,

че нищо не може наново

вледени сърца да спои.

 

Шуми тя, шуми непрестанно,

шумят непрогледни води.

Шуми тя до млъкнали грани

и думи на горист реди,

 

че ти си от мене укрила

снага под вълшебен воал,

че ти си облюбена вила,

че ти си самата печал.

 

Шуми тя, покоя оглася

и пее под горския свод,

че първата среща за нас е

последна през тоя живот.