Теодор Траянов
Малка повест

Не вярвах, че всичко ще сглъхне,

че гибел е облакът тих,

че радост от цвете по съхне,

не вярвах, но с вяра любих.

 

Бълнувах по светли лазури,

и стълби към рая градях,

не видях ни скритите бури,

ни зли самовили след тях.

 

Тук спомен с прокоба облъхан

показва към черна страна,

и сълзи на вечната мъка

пролива печална луна.