Теодор Траянов
Неземен бисер

Пробягват по нощните листи

следи от неземна ръка;

поведен от стъпки лъчисти,

минавам безмълвна река.

 

Дочувам от горските грани

за дъб сред незнайни поля,

за скрито безценно имане

под призрачна бяла скала.

 

Там наниз през нощите грее,

по-грейнал от бледни луни:

сълзи на залюбена фея,

що вечната скръб вкамени.

 

Ще нося вълшебния бисер,

той лик на разлъка таи,

орисана горест отниса

и сини целебни струи.