Теодор Траянов
Росен

Наново е пътя кръстосан,

от храстите ръсне роса,

посреща ме свежият росен

и блясък от златна коса.

 

Какво ти сърцето продума,

де сълзи за пръв път проля,

дочула е горската шума,

видели са сънни поля.

 

В далечните вейки се носи

отплувала бяла мъгла,

преплита се в свежия росен

въздишка на първи тегла.