Теодор Траянов
Скитнишка песен

Прелитат облаците есенни,

над мен разкъсани шумят,

като мечти от скръб разнесени

над някой черен кръстопът.

 

Към юг се носят! Там небето

прегръща моя роден кът,

там в лед погребах си сърцето,

целунах мойта първа смърт.

 

Там волен вятърът люлее

дълбоки сини лесове,

до златен вир русалка пее,

неверния другар зове.