Теодор Траянов
Орхидея

Под склон от облачни гранити

луна запалена огря,

лъчи разтвориха вълните

на омагесана гора.

 

Из глъбините хлад повея,

припламна лунният светлик,

и бавно странна орхидея

разлисти своя морав лик.

 

И оттогаз над мене властно

тя своя поглед прикова,

ту алчно лъстна, ту безстрастна,

мълви унесени слова.

 

Една мечта ли тя погуби,

еднъж душа ли раздвои,

кръвта и сълзите възлюби

и нелечима скръб струи.

 

Проклинам бродницата фея

на омагесана гора,

лика на лунна орхидея,

що в горестно сърце огря.