Теодор Траянов
Песен за лунните щерки

Ти нам си обречен,

нам, лунния сноп,

властително вечен

и немощен роб!

На съне кърмихме

душа ти с тъги,

ней пътя възвихме

в безкрайни дъги.

 

Ти взори

обръщаш

в умори,

в копнеж,

но хладен

прегръщаш

и жаден

зовеш!

 

Заспивай полека,

властителю наш,

ще снемем тук всека

вълшебния плащ!

Ще спуснем сърце ти

в далечни води,

при първото цвете,

при първи звезди.