Теодор Траянов
Среднощният вятър

Среднощният вятър

две листа отбрули,

два сраснали листа

разтръгна смъртта,

невиждали есен,

за зима нечули,

два листа слетяха

без ропот в нощта.

 

Среднощният вятър

звездата отбрули,

що водеше нощем

две тъжни деца,

и призрачно вее

над рухнали кули,

две струни покъсал,

две детски сърца.

 

Среднощният вятър

две сълзи отбрули,

две сълзи горчиви

на сетно прости,

два погледа чисти

с печал забули

и в скърби почерни

две бели мечти.

 

Среднощният вятър

два кораба брули,

два кораба тръгват

на разни страни,

среднощният вятър

два взора затули,

два взора потъват

в безкрайни вълни.