Теодор Траянов
Тайната на Струма

Бърза бързоструйна Струма,

тайна в хладна гръд тай,

бърза, дума не продума,

само в позлатена шума

влачат бързите струи.

 

Бърза, през скали, разтроги,

бързо глъхне тъжен ек,

върхове тъмнеят строги,

сенки, вили леконоги,

бродят из надвесен брег.

 

В миг вълна вълната спира

сякаш зов дочули скъп,

всичко околовръст замира,

само изворът извира

на дълбока, страшна скръб.

 

Спомен ли от вековете

спомня новия разгром?

Тук димят се кърви свети,

стон простенва: отмъстете

поругани чест и дом!

 

Тъмен вслушва се Пиринът,

дига каменния лоб,

знай, че сенки ще преминат

над Беласица, ще зинат

из недра й гроб след гроб.

 

Бърза Струма, странно пее,

свеждат клон слез клон гори,

шъпнат, молят се на нея,

белий блясък на Егея

с черни листи да покрий.