Теодор Траянов
Среднощно бдение

О, бдение среднощно,

о, час на чудесата,

кой пътя тук кръстосва

на молещий слепец?

Вий, странници смутени,

напойте му душата,

от светлото му чело

снемете чер венец!

 

Той прокълна сред ярост

блаженствата лазурни,

в кръв непокорна екна

гръмът на химн могъщ,

и в тоя миг уречен

животът цял се втурна,

из адското кръжило

на буря, плам и дъжд!

 

Окото, ослепяло

пред тайните всевишни,

на свойта земна радост

съзря лика велик,

съзря то легиона

от роби, бранно-пищни,

позна там свойто знаме

и бойния си клик!

 

Люлей се мощна сграда,

ехтят човешки бездни,

столетия се свличат

над напора суров,

връхлита рат свободна

от варвари железни,

гори над тях сърцето

на ярост и любов!