Теодор Траянов
Съзвучие

Като загадка тихо

синее се полето

в съзвучието светло

на чистите цветя,

то с техните мечтания

огледва се в небето,

затърсило мечтата

на свойта красота!

 

Хармонии дълбоки,

таинствени вълнения,

душата ми прегръщат,

по-нежни от сестри,

безкрайна като отглас

душата вдъхновена

в напевите се губи

на нежните зари!

 

Тя слуша и догажда

в лъчистото съзвучие

познати съчетания

на своя странен мир!

Към свойта първа радост

назад повърнат ручей

поема лъх лазурен

от чудотворен вир!