Теодор Траянов
Към пролетта

Пленителна пролет,

победно ликувай,

извишвай в мъглите

лазурния мост,

зловещият кораб

полека отплува,

далеко отнесе

всевластния гост!

 

По склонове мрачни

и тъмни покрови

разискрена, бурна

всевластно мини,

стихийна разкройвай

огромни огньове

до снежни тъмници

и ледни стени!

 

В поляни, в дъбрави

живота подклаждай,

оглеждай го в свойто

въздушно море,

ти земната горест

във песни прераждай,

да всичко живее

и нищо не мре!