Теодор Траянов
Пред невидимия враг

Ний плачем и се молим,

в сърцата бавно тлее

копнението тъмно

на овенчана нощ,

ний тръпнем и се молим,

надгробен вятър вее

над зиналата пустош,

над черна лобна площ!

 

Ръка безплътна хищно

последен цвят ограби,

живот и смърт се сливат,

настава новий плен,

ний плачем и се молим,

очите ни са слаби

лъчите да догонят

на наший сетен ден!

 

Ний плачем и се молим,

готови пак да идем

по друмищата страшни

на мрачната съдба,

ний тръпнем и се молим

на наший враг невидим,

лика си да отвие

в последната борба!