Теодор Траянов
Земна радост

В уплаха ти отмина,

когато взор извърна

към ледения образ

на моите мечти,

покой лазурно хладен

полека те прегърна,

потаен ужас мина

по твоите черти!

 

Но вярвай! — Радостта ни

отново ще се върне,

и пламъци ще капят

от нейната коса,

чела ще тя венчава,

но не с венеца търнен,

а в блясъка вълшебен

от нощната роса!

 

Ще тичат пак вълните

на сока животворен

низ пътища свещени,

по плещи и недра,

сърцата ще изтръпнат

пред земний рай отворен,

през пеещите двери

на земната зора!