Теодор Траянов
Бели мирти

В безсилния ти поглед

загадка днес поглежда,

завет ли някой с укор

през горест просия?

Там нявга мощно блика

очакваща надежда

сред пролетната жажда

на девствена земя!

 

Но поглед не оттръгвай,

че мъртва ми се струваш,

не стига ли, че днес е

душата бял мъртвец?

Запей пак: на робиня

ти вече сам робуваш,

запей за бели мирти

по търнен чер венец!

 

Спусни тогаз наново

воалите венчални

по девствения ужас

на жадна красота,

на крепкото ми рамо

сложи чело печално,

спомни ми всичко скъпо,

което отлетя!