Теодор Траянов
Крайбрежни видения

В душата не поглеждай,

видения крайбрежни

из сънища дълбоки

беседват със нощта!

Упойний стрък е тежък

за твойте пръсти нежни,

ти свий за нас венеца

от полските цветя!

 

В душата не поглеждай,

цветът на пролет ранна

за лятна жар, за есен

и зима — да не знай,

той чисто да ухае

в молитвата си странна,

мечтите да събужда

в задрямал звезден рай!

 

В душата не поглеждай,

видения крайбрежни

чертаят твойто име

край гибелна река,

ти към мечтите будни

отправяй стъпка нежна,

срещни ги с вик безумен

и с полски стрък в ръка!