Теодор Траянов
Вълшебният грозд

Настъпи златно пладне

и твоят чар огрея

в дълбоката молитва

на моята мечта,

и твоят чар изпълни

плътта на грешна фея

и девствения поглед

на нова красота!

 

Последно откровение

крила над мен разпери

и брачната покривка

на свойта плът раздра,

заронената прелест

по плаха гръд трепери,

свенливо се разлива

по пламнали бедра!

 

Настъпи златно пладне

и твоят чар огрея,

ликуваща земята

поднася своя дар:

вълшебен грозд невидим

над устните ни зрее,

благоухае пламнал

свещенният нектар!