Теодор Траянов
Земен зов

С божествена усмивка

през светъл сън подаваш

разискрен златен плод,

прозирната обвивка

пред моя трон оставяш,

копнее зрял живот!

 

Полюбих твойто лято

и пълната му чаша

със златокъдрав сок,

да вкусим всичко свято

сред таз безгрижност наша,

богиня — ти, аз — бог!

 

Полюбих твойта младост,

с видения, жадни

за радост и живот!

Да тръгнем, в тъмна сладост,

към твойто светло пладне,

полюбих земний зов!