Теодор Траянов
Светла чаша

От първи надежди възкръснал отпев

топи се в душата, но бол не утихва,

не спомняй ни скръб, ни суетност и гнев,

виж рана, покрита с цветя, се усмихва!

 

Таз странна усмивка, тъй бегла наглед,

милувката крие на гробно прощавай, —

не тръгвай! — Ще пием ний, двама подред,

от светлата чаша на тъмна забрава!

 

Не тръгвай! — Тъй горък е сетният час,

ний знаем ли де и кога ще се срещнем?

Молитви треперят у нашия глас,

а в светлата чаша — сълзите безгрешни.