Теодор Траянов
Засмей се пак

Засмей се пак, потъпкана душа,

с безумний смях на ужас разкървавен:

усмивката на идола забравен

гори в съсъд на радостна лъжа

 

Засмей се пак над бляна дожелан,

за миг да светне потъмнелий спомен,

и като вихър, с мълния преломен,

влетни в горящ безкраен океан!

 

Засмей се пак, че през живот и смърт

ти земна радост чакаш в сън неземен,

с усмивката си властна, черен демон,

сърцето изтръгни из жадна гръд!