Ръдиард Киплинг
Томи ^[0]

Реших във кръчмата на крак да дръпна чашка

                                                джин.

„Червени чучела не щем!“^[1] — посрещна ме един.

Момичетата покрай мен попадаха от смях,

Излязох вънка зачервен и в тъмното се спрях:

Така е: „Томи е мърляч, свиня, вмирисан пор…“

Но: „Мистър Аткинс е герой!“ — когато свири

                                                сбор…

Когато свири сбор, братле, когато свири сбор…

О, „Мистър Аткинс е герой!“ — когато свири сбор.

В театъра си взех билет — тавряз кат пеленак.

На моя стол — един пиян… Цивилен — няма как!

Показаха ми най-отзад един забутан ред,

но боя почне ли, за мен — местенце най-отпред!

Защото: „Томи е мърляч! Мърляча — настрана!“

Но: „Аткинс — в специален влак!“ — започне ли

                                                война.

Започне ли война, братле, започне ли война…

О, „Аткинс — в специален влак!“ — започне ли

                                                война.

И гаврата с войник в мундир, покрит догоре с кал,

по-гадна е от нов мундир, а той пък е парцал.

Да юркаш пийнали бойци, поседнали след бой,

е по-приятно от това да маршируваш в строй.

Тогава: „Томи е мърляч, пияница залян…“

Ала: „Британските орли…“ — забий ли барабан.

Забий ли барабан, братле, забий ли барабан…

О, да: „Британските орли…“ — забий ли барабан.

Не сме орли, ама не сме и тъпа, мръсна сган,

а просто хора без жени — войници на казан.

Е, вярно — някога върви не всичко по конец:

човек, топил в такъв казан, не става за светец.

Веднага: „Томи е мърляч, разгонен темерут…“

Но: „Моля в авангарда, сър!“ — щом лъхне на

                                                барут…

Щом лъхне на барут, братле, щом лъхне на барут

О, „Моля в авангарда, сър!“ — щом лъхне на барут.

Да: „Баня, по-добра храна…“ — ще вярваме в това,

ако ни смятате поне човешки същества.

Не щем бълвоча ви! С дела признайте най-подир,

че срам за редника не е британския мундир.

Защото: „Томи е мърляч! Ще кръшка — виж го ти!“

Но: „Доблестен британец!…“ — щом олово запищи.

И всеки свикнал: „Гьон, мърляч, легни, набивай

                                                крак…“

Но Томи вижда… И съвсем не е такъв глупак!