Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Song of the Dead, ???? (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Стоян Медникаров, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- sir_Ivanhoe(2008)
- Сканиране и разпознаване
- NomaD(2008)
Издание:
Ръдиард Киплинг. Избрано
Превод: Стоян Медникаров
Художник: Иван Габеров
Технически редактор: Нейко Генчев
Издателство „Елпис“, Велико Търново
Печат: ДФ „АБАГАР“, В. Търново
История
- —Добавяне
Чуйте: говори Смъртта! Пеят мъртвите своята песен —
там, на Север — заспали в снега, с дух към
Полюса все тъй понесен.
Мъртвите пеят от Юг — в огнен пек, сред
прогнили копита,
гдето дингото вие в праха на пресъхнали речни корита.
Пеят от Изток — в леса с гнилодишащи смрадни каверни,
гдето лае гибонът в дола и се валят туловища черни.
Пеят от Запад — в степта, от Каньона на Жълтите суши,
гдето в стана им, сит от лешта, росомахът
гробовете души.
Чуйте: говори Смъртта!
I
Със мечти по детски чисти, сред задушния град,
ний жадувахме простори, хоризонти непознати.
През Мълва, Прозрение, Сила, Жад за власт и за ред
властен Дух (не дух човешки) ни изведе напред.
Както млад лос — както млад бик — се откъсва — сами,
с детска вяра ний поехме към далечни земи.
Сетне къшей — сетна глътка — сетен въглен в жарта —
с детска вяра ний заспахме пред зова на Смъртта —
Върху жив риф — на недраг бряг — върху спечен пампас,
за да тръгнат след кръвта ни синовете след нас.
След кръвта ни! След кръвта ни! Коренът е полят-
и плодът напира вече в напъпилия цвят.
След кръвта ни! Тя ви чака при последния гроб,
за да чуе ек и тътен от човешки потоп.
След кръвта ни! След кръвта ни! Семе е всяка кост!
Костите ни вред по пътя са към вашите мост!
Когато Дрейк стъпи на Хорн[1]
и Англия в мощ възсия,
в морета без флаг, в земи без маяк
роди се нашият Дом[2]
(И Англия в мощ възсия!)
И вечно открит ще е той —
в ден ярък и в черна нощ,
щом боцмана стар залага на зар
живота си в мир и бой
(В ден ярък и в черна нощ)
И той ще пребъдва така
но нине до веки веков,
щом юнгата млад за бряг непознат
щастлив посреща смъртта
(От нине до веки веков!)
II
С наситена стръв, но жадно за кръв,
морето ни дава знак —
и няма вълна, не мила трупа
на някой наш моряк;
Най-смелите спят с погълната плът
в акулския жертвен храм…
Щом с кръв се купува господството-
платили сме с кръв — до грам!
Чернее сега при прилив брега
от мачти или гребла;
Белее сега след отлив брега
от кости или тела.
Белее брега, осеян с тела
от Темза до Порт Непал-
Щом с кръв се купува господството,
Щом с кръв се купува господството,
платили сме своя дял!
Но свойто море да храним добре
е дълг и съдба за нас —
тъй както преди — в „Сърната“[3] на Дрейк;
с последния глух талаз —
понесъл греди, тела и звезди
към врящата Адска глъб…
Щом с кръв се купува господството,
Щом с кръв се купува господството,
Щом с кръв се купува господството,
престолът бе твърде скъп!