Тодор Костадинов
И след сто години пак ще те ОБИЧАМ

На Бубка

Ако някога почустваш мъничко тъга

и стори ти се, че светът е тъй студен —

в мислите си ти хвани ме за ръка,

прегърни ме нежно с дъх стаен…

 

Мъничко самотна ако се почустваш ти,

ако нещо кара в теб да заболи —

потърси ме в спомените стари сладки,

потърси ме във душевните тетрадки…

 

Ако нещо във живота някога те нарани

просто тихо, мълчаливо мене си спомни,

и във този миг твоето сърце ще озари

моята милувка за да избърше твойте сълзи…

 

Ще почустваш любовта ми неостаряваща

и страстта неспирно изпепеляваща.

Колко силно те обичам ще си спомниш —

и след сто години пак ще си припомниш…

 

Знаеш как сърцето ми за теб гори,

как даряваш с въздух мойте гърди —

ОБИЧАМ ТЕ ти казвам в настоящите си дни

и след сто години пак ще те обичам ти помни…

 

Няма никога да стихне моята любов,

независимо дали живота ми ще е суров —

Нищичко в света неще пречупи

туй що със нищичко не може да се купи…

 

Времето и днес и утре пак ще е безсилно

към туй което ти в душата ми роди,

за пространството дори ще бъде непосилно

моята любов към теб да изпепели…

 

Ако някога в душата си почустваш самота

и чрез спомена за мен запалиш ти искра —

Аз ще чуя в мене твоята молба

и при теб ще дойда бързо дори от края на света.

 

И пак ще те целувам — тихо, нежно,

и ще те обгръщам с искрената си любов,

и леко — бавничко, дори небрежно

ще забравиш, че света понякога е тъй суров…