Мара Савова
Любов голяма

Любов голяма, безкрайно истинска

от някъде ти се появи,

без дори да съм те търсила

в момент, в който те бях дори отписала.

 

Изпитвала безкрайна самота

не можех отначало,

на теб да се доверя.

Ти със твоето търпение и любов безкрайна,

даряваш ме с обич всеотдайна.

 

Показа ми ти, че любовта я има,

че чувствата истински все още ги има.

Накара ме очите си да отворя

и да те погледна,

в очите твои аз да се вгледам,

любовта, че я има, там да открия.

 

Поглед вдигнах, видях —

там любовта голяма съзрях.

Сълзи потекоха от очите ми,

ти със устните си ги попи.

Един в друг погледи вперили —

ти промълви:

„Не плачи любима, а се усмихни

и благодари на любовта, че я има,

че със мен ще си винаги ти!“