Георги Пехливанов
Слънце

Луд ли съм, че толкова те искам?

Ти си слънце — ще ме изгориш.

С пламналите сълзи ще те плискам.

Струва си! Дори да ме раниш.

 

Дълго във мечтите си те чаках.

Всяка нощ те търсих във съня.

Нямаше те. И самотен плаках,

чакайки да грейнеш във деня.

 

В дните си сред облаците плувах.

Реех се из синьото небе.

С усмивка на лъчите се любувах —

безгрижен като мъничко дете.

 

Слънчице, нима е късно вече?

В тъмното луната пак блести.

Хладна нощ, а ти си тъй далече.

Горе настаняват се звезди.

 

Пак за топлината ти копнея.

В мрака уморена сладко спиш.

Струва си със тебе да изгрея

и да чакам, да ме изгориш!