Георги Пехливанов
Добрите момчета

Спри се за миг, мое вечно страдание —

нека секунда живея,

нека усетя любовно ухание —

което отдавна копнея!

 

Вечно ще падам — в живота опарен

и тъй — ще си търся късмета,

не — няма място в света ти вулгарен —

за нас…добрите момчета.

 

До края се борим, в любов се обричаме —

тъй вечно живота ни гази

и казват, че луди сме — тъй да обичаме —

но лудите — господ ги пази.

 

В твоята джунгла — не ще оцелеем —

тук силни са тези с парите

и своите чувства — все тъй ще пилеем —

но вечно…ще пазим мечтите.

 

Виновни ли трябва да бъдем, животе —

че лоши — не можем да бъдем

и своите копнежи…и своята обич —

тъй вечно ли трябва да пъдим?

 

Хайде, стига сме близали раните

и сълзите дето ги леем,

умираме вечно — все ние сме слабите —

а всъщност…кога ще живеем?!