Ани Монева
Въздушна съм

Ще разпилея вятъра в твоите очи,

в зениците ти ще посея цветове.

Ще взема от небето хиляди звезди

и нежно ще ги скрия в твоите ръце.

 

Ще късам капчици от пролетния дъжд

и бурно ще ги вливам в твоята душа.

Ще сторя нещо щуро, ей така, веднъж,

припомняйки ти, че били сме и деца.

 

От изгревите светлината ще попия,

а после с усмивката си ще ти я даря.

Ключ за теб в сърцето си ще скрия,

за да отключвам есенната ти врата.

 

На нощта от ласката аз ще открадна,

да я претворя във пламенна целувка.

Ще се превърна в светеща и малка,

в погледа ти скрита от деня светулка.

 

Ще бъда истинска. Не винаги добра.

Ше се пилея и ще се завръщам у дома.

Въздушна съм. Надявам се, че го видя.

Без въздуха, аз знам — живял си досега.