Силвия Кръстева
Илюзия

Кристални брегове прекосявам

Със тяло приковано във себе си,

Прозрачни нишки скъсявам

От разточително усещане.

 

Бавно, гаснещи пламъци,

Тройно преплитат снагата си

И вещо се разполагат

И обладават мрака си.

 

Бури от огнени облаци,

Дъжд от изстреляни думи,

Тайни пътеки по друмища,

Кални на вид пеперуди.

 

Кристални брегове прекосявам

Мастилени петна под мене,

Зад мен изстинали пясъци,

С отворени сетива онемели.

 

Прекършени клони по скатове,

От слънца и луни обсебени,

В живота ми, има ли свлачища,

Има…те са мъртво родени.