Ева Василева
Грешна посока

Видях във теб студенината,

величествена, горда и жестока,

почувствах в мене тишината,

изгубихме си вярната посока.

 

Ти беше грешка от начало,

защо последвах те, не знам,

подлъгах се по детски замечтана,

готова всичко да ти дам.

 

Сега сама съм, и ти си сам,

невярващи, студени и презрени,

а вярната посока някъде е там,

скърбяща за душите ни ранени.