Диана Енчева
Последното писмо

Последното писмо — неразпечатано

не искам с мисъл даже да докосвам.

Досещам се — от думите ще плача

и като хала ще нахлуят в мен въпроси

 

кога и как със леките си стъпки

от нас си тръгна блудната любов,

тъй, както във сърцата ни се вмъкна

и пламна огнен в жилите, живот.

 

Аз зная думите сега изписани

от натежала с безразличие ръка.

Ще ме убие в тях разголената истина,

ще ме удави като придошла река.

 

Така е по-добре! В затворен плик

една надежда сгушена, мечтана,

една любов със своя нежен лик

…запечатана да си остане.

 

Така писмото ти ще ми напомня

за всички мигове, за нас прекрасни

и сякаш то ще е едно от многото

мънисто във огърлицата — щастие.

 

За мен последната ти вест е смърт

и да погледна във очите и не мога.

Раздяла ме връхлита всеки път

с едно написано последно „Сбогом!“

 

Душата ми те моли за пощада.

Спести ми моля болката, плача!

Безкрайно дълго във живота страдах.

Поредно „Сбогом“ как да понеса?!