Диана Енчева
Вечно жива

„Скорпионите“ се самонаранявали,

за да изтърпят на болката отприщена.

После бавно за предишното забравяли.

Сякаш се възраждали от нищото.

 

А възможно ли ще е да ме забравиш,

като се насилиш сам и се заставиш?

Остро жило във сърцето си да впиеш

и една любов приспиш или убиеш?

В люта болка ще се гърча, ще се вия,

но във тебе вечно жива ще остана.

Знам, ще се опиташ — няма да го скриеш,

всъщност, твоето сърце е цяло рана.

Даже, ако те обхване лудост нова,

любовта с повторен опит да погубиш

и приготвиш скорпионската отрова,

в сън вълшебен в мен отново ще се влюбиш.

Любовта красива — казват — не умира

и над нея никой, нищо нямат власт.

В теб за мене любовта ти ще пулсира,

вечно жива, огън — дива страст.

Мене в сънищата жадно ще прегръщаш,

ще ме любиш ненаситно, с луда стръв.

Аз съм част от тебе и от твойта същност,

част от огненогорещата ти кръв.

Скорпионската отрова елексир е

пред отровата на болката — любов.

Ще се раждам в тебе вместо да умирам

и при всеки опит твой за нов живот.

 

И повярвах във легендата красива,

дето тайнствено се носи по света.

„Истинска любов остава вечно жива

и безсилна е пред нея и смъртта“.