Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe(2008)
Сканиране
NomaD(2008)

Издание:

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

 

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1

 

THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto

История

  1. —Добавяне

О, мое самотно — самотно — самотно легло!

Кажете ми де е любимия, де е любимия!

И него ли виждам на кораба, неустрашимия?

Далече — далече — сред буря и тежко тегло?

 

О, мое самотно — самотно — самотно легло!

Възглавница втора все чака до мене оставена!

Как дългата нощ без любов се проточва, забавена!

И сякаш върба, е увиснало мойто чело.

 

О ти, мое тъжно и мое пустинно легло!

Най-после със сънища кротки затрупай лицето ми!

Пази ме, не давай от скръб да се скъса сърцето ми,

преди да завърши той свойто пътуване зло!

 

Тогава ти вече не ще си самотно легло,

веднъж да го видя до себе си тук, тържествуваща,

а след това нека издъхна от радост ликуваща!…

О, мое самотно сърце — и самотно легло!

 

1821

Край