Филип Финч
Лице в лице (58)

55.

Роберта Хъджинс и внук й все още даваха показания на полицая, когато до трите патрулни коли, паркирали пред къщата, се присъедини и тази на Лий Уейд. Уейд не бе разбрал за тревожното повикване на адрес Тесла Стрийт 2600 — той бе дошъл само за да се извини на Елис Хойл, който се бе оказал прав в подозренията си към К. В. Хартмунд още от самото начало.

Той размени няколко думи с останалия отвън сержант от патрула, после дръпна Елис Хойл настрана и попита:

— По дяволите, какво става тук?

— Някой е проникнал с взлом и се опитал да ги убие. Но аз съм сигурен, че е търсел мен.

— Защо точно вас?

— А защо изобщо ще иска да убива някого? — контрира го с въпрос Елис Хойл, после допълни: — Той знае, че притежавам касетата.

— Аа, по повод тази касета мога да заявя, че тя се оказа истинска. В събота рано сутринта един от хората, разговаряли с Коруин Стърмър по телефона, е бил запален в гаража на паркинг към международното летище на Канзас Сити. Епизодът, който ми показахте, е от въпросната касета.

Той обясни за Коруин Стърмър, за справката относно телефонните му разговори, за включванията му към „Вербум“, за разговорите му с Чарлз Обенд, за видеокасетата, иззета от апартамента му, за смъртта на Доналд Траск.

— Според мен истинското му име е Стърмър — уточни Лий Уейд. — Кристиян Хартмунд очевидно е фалшиво, както е фалшива и цялата история с инвалида. Както и да е, истината ще се разбере, когато го арестуваме. И аз мисля, че това ще стане съвсем скоро.

— Защо?

— Много просто: вчера сутринта този тип е разполагал с два напълно безопасни адреса. Днес гръмна и на двете места. Колко още би могъл да има в запас? Мен ако питате, сега той бяга, какво друго? И понеже не се крие във вашата компютърна мрежа, а е на открито в реалния свят, тук аз отговарям.

Елис Хойл забеляза, че полицаят изглежда много уверен в себе си и някак… щастлив.

Какъв бе смисълът да му разваля настроението като му каже, че дълбоко се заблуждава?

* * *

Кейт Лейвин беше вързана и със запушена уста.

Не можеше да помръдне. Очите й не виждаха нищо друго освен син найлон: вътрешната страна на затворената с цип чанта, в която я бе напъхал.

Чантата беше голяма като… погребален саван. Чанта за платна, добре познат артикул на хората, живеещи по крайбрежието.

Усети, че я вдига във въздуха, мята я през рамо и излиза навън. Знаеше, че в очите на другите, ако изобщо някой му обърнеше някакво внимание, той ще изглежда като най-обикновен моряк, нарамил багажа си — най-обикновена гледка за Соусалито.

Почувства го да се поклаща, докато върви по кея.

Отнасяше я неизвестно къде.