Филип Финч
Лице в лице (38)

35.

Елис Хойл седеше в своя „Датсун“, паркиран на самия бряг до входа за седми сектор.

Луис Маркам го бе помолил да дойде в студиото, за да поговорят за снимките, които би трябвало да покажат на зрителите нощния живот на ягуара в естествената му среда.

Няколко часа двамата бяха обсъждали техническите проблеми на снимането с инфрачервена камера и начините, по които операторът би могъл да запечата на лента бдителната черна сянка, промъкваща се в нощта през джунглата. Тема, която Елис Хойл бе готов да обсъжда с часове.

Беше се надявал да види и Кейт. Но когато наближи полунощ и той си тръгна, тя още не се бе появила.

Така че бе излязъл и беше седнал в „Датсун“-а — кола на двайсетина години, която напълно го устройваше. За своя изненада установи, че въпреки волята си завива към брега и спира в паркинга.

От това място можеше да наблюдава дома на Кейт и да мисли за нея.

Искаше да я види — много време бе минало от последния път, когато я бе погледнал в очите и бе чул гласа й. Беше се разстроил от начина, по който си бе тръгнала тогава, и за първи път чувстваше, че му липсва.

Разбра, че мрази раздялата, че тя е грешка, която не е трябвало да допуска.

Знаеше, че трябва да й каже тези неща, да се опита да изрече с думи онова, което бе скрито вътре в него. Разбираше, че ако го бе направил поне веднъж, докато бяха женени, сега едва ли щеше да стои тук сам и че те сигурно щяха да бъдат заедно в къщата на Телеграф хил.

Но той бе така устроен, че не обръщаше често внимание на онова, което се случваше в него, и точно това бе част от проблема. Беше свикнал да оставя чувствата да се оправят сами със себе си, да надничат предпазливо някъде отзад и да го оставят да насочва цялото си внимание в необходимата посока.

Беше се научил да не им обръща внимание и до напускането на Кейт този подход, изглежда, вършеше работа, без да му причинява неудобства.

Даже когато съзнаваше, че в него бушуват някакви емоции — например както бе точно в този момент, — той направо се задавяше при всеки опит да ги обсъжда с някого.

Думите му изглеждаха не просто слаби, а направо неспособни да изразят проблема.

Като тази нощ, като сега… Той не можеше да си представи да опише с думи онова, което чувстваше, докато гледаше платформата с дома на Кейт във водата и знаеше, че тя е вътре, и че той няма място там до нея.

Беше немислимо да слезе, да отиде там и да й каже тези неща очи в очи. Това си беше чиста проба фантазия. Така че остана където си беше, наблюдавайки, мислейки за нея, докато накрая главата му клюмна, опря се в прозореца на колата и той заспа.