Филип Финч
Лице в лице (23)

20.

Убиецът, както правеше често, прекара няколкото часа преди зазоряване пред компютъра.

Той изкопира дискетата с файловете, които бе изтеглил от „Аватар“, на компютъра-бележник и започна да ги разглежда. Само след няколко минути разбра, че са по-стерилни от всичко, което бе чел досега.

Отбеляза и това, че първото позвъняване от „Аватар“ беше прекъснато — не непременно нещо необикновено, но малко необичайно. Запита се дали това не е дело на „Аватар“ и дали той не е заподозрял нещо.

Нямаше как да узнае. Но това бе възможност, която убиецът запомни.

Идентификатор, който между другото навежда на размисъл: „Аватар“.

В индуизма „аватар“ е физическото превъплъщение на някое божество.

Но при компютрите съществуваше цял раздел, известен като „виртуална реалност“, който бе заимствал тази дума, за да опише компютърно генериран образ на лице или предмет, така че когато някой играч в игра, използваща BP, помръдне дясната си ръка например, може да види аватара на тази ръка да помръдва на екрана или в зрителното поле на специалния шлем.

Това идваше да покаже, че „аватар“ следва да се възприема като нещо, което изглежда реално, но не е. Фасада на нещо, при това фалшива. Идея, която особено допадаше на убиеца.

Още по-интересно бе това, че „аватар“ понякога се използваше като име на потребител със „супер“ привилегии в компютърни системи под управлението на Unix. Така че в Unix-системите аватар бе богът на системата.

Това пораждаше възможността „Аватар“, в чийто компютър той бе успял да проникне миналата нощ, да е умен и опитен. От друга страна, не бе изключено това да е само една дума, избрана от някого просто заради самото й звучене, така както той си бе избрал „Стома“.

И все пак мисълта, че може да е попаднал на някой, който би могъл поне частично да се доближи до неговата гениалност, беше възбуждаща и приятно тревожна. Още по-сладко бе очакването на момента, когато това „величие“ щеше да стане поредната му жертва.