Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- F2F, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Златарски, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 18гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- ?
Източник: http://bezmonitor.com
Издание:
ЛИЦЕ В ЛИЦЕ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Кралете на трилъра.Роман. Превод: [от англ.] Иван ЗЛАТАРСКИ [F2F / Phillip FINCH (1995)]. Страници: 272. Формат: 20 см. Цена: 110.00 лв.
История
- —Корекция
- —Добавяне
19.
Тъпият белокож се бе оказал съвсем наред, след като свикнеш с него.
Имаше четири компютъра, всички включени и работещи: „Power Mac 8100“, „Pentium“ под „Линукс“, друг „Pentium“[1] под ДОС — Дейвид никога не бе виждал подобни машини другаде, освен в списанията. Плюс една стара 286-ца.
„Мистър Хардуер“ бе започнал да го нарича за себе си Дейвид.
И точно когато смяташе, че повече от това просто не може да се иска, този човек измъкна за него отнякъде портативен 486.
Пет компютъра, без да се броят кутиите и разните блокове по лавиците, все неща, от които Дейвид не можеше да откъсне поглед — о, мистър Хардуер, колко интересни неща имаш там! — и в този миг онзи му даде 486-цата.
Колкото и да се наслаждаваше на тези бижута, той изпитваше още по-голямо удоволствие от приятелското поведение на този мъж. Мистър Хардуер определено си вадеше хляба покрай електрониката и още по-ясно беше, че може да сложи в джоба си много като него. Той сякаш не бе забелязал, че Дейвид е чернокож и шестнайсетгодишен, или ако беше забелязал, не възнамеряваше да се държи по друг начин поради който и да е от тези два факта.
Баба му стоеше зад тях и наблюдаваше развоя на събитията. Не беше необходимо Дейвид да се обръща, за да се убеди в това: той знаеше колко е доволна тя да види, че с него се отнасят по този начин.
Мистър Хардуер видя, че Дейвид е донесъл със себе си дискета с малка програма за изготвяне на музикален каталог, написана на Бейсик[2]. Човекът явно изглеждаше изтощен, но това не му попречи да прегледа програмата и да обърне на Дейвид внимание върху няколкото места, в които тя би могла да се напише по-икономично. Накрая му каза: „Знаеш ли, не е зле, ти чувстваш нещата.“
Дейвид беше убеден, че от устата на този човек това е голяма похвала.
Тогава мистър Хардуер примигна два пъти — главата му едва не клюмна върху гърдите още в този момент — и измърмори:
— Боже, направо ще рухна. Отивам да…
Надигна се да стане, после се спря и посегна към дискетата на масата.
— Като ти доскучае — каза той, — поиграй си с това. Изчовърках й червейчето и сега е чиста. Написана е от някой, който е голяма работа… Искам да ми кажеш какво мислиш за нея.
После изчезна, явно на път към леглото.