Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- F2F, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Златарски, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 18гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- ?
Източник: http://bezmonitor.com
Издание:
ЛИЦЕ В ЛИЦЕ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Кралете на трилъра.Роман. Превод: [от англ.] Иван ЗЛАТАРСКИ [F2F / Phillip FINCH (1995)]. Страници: 272. Формат: 20 см. Цена: 110.00 лв.
История
- —Корекция
- —Добавяне
17.
Тялото бе изхвърлено на брега малко преди зазоряване. Остана да лежи така няколко часа в една тинеста локва под моста Мартинез-Бениция, опънал се над северната част на залива на Сан франциско.
Тялото стигна крайната точка на пътуването си след като бе хвърлено в морето преди две седмици на близо трийсет мили оттук. Всъщност то бе изминало поне четири пъти по-дълго разстояние, поради теченията, които го бяха лашкали из водите на залива, докато накрая комбинацията от силни ветрове и висок пролетен прилив го бе изхвърлила на брега и го бе изоставила в калта, където му бе писано да го намерят трима гимназисти, слезли на брега с въдици и хладилен бокс, пълен с бира.
Забелязаха го, защото един от тях реши да разбере каква е причината за рояка стръвно бръмчащи мухи и зловонната миризма.
Следвайки шума и миризмата до първоизточника им, той спря малко встрани и размаха ръце, за да пропъди мухите и да види какво всъщност е намерил.
Двете седмици разлагане, четиринайсетте дни из залива, по време на които тялото бе станало жертва на птици, раци и риби, го бяха направили почти неузнаваемо.
Накрая момчето разбра каква е находката му: човешко, може би женско тяло.
Не бе толкова лесно да се разбере, защото тялото нямаше глава. Ръцете му бяха отсечени до лактите, а краката свършваха в коленете. Момчето се извърна и повърна във водораслите.
Тялото бе отнесено в службата на съдебномедицинския лекар на окръг Солано.
Солано е един от осемте окръга, за които се казва, че съставляват несъществуващия официално район, известен като Залива на Сан Франциско. В тези осем окръга има повече от 75 отделни градски управи, към всяка от които е прикрепено полицейско управление, което води свой собствен архив.
Компютрите и телекомуникациите бяха дали на тези окръзи и управления средства да ползват съвместно информация относно престъпления, разпростиращи се през общите им граници. Но нали в крайна сметка тези електронни средства все още зависят от човешкото усилие и следователно са подвластни на човешките недостатъци.
Случаят с разлагащото се разчленено тяло бе характерен с това, че съдебномедицинският лекар на Солано направи аутопсията едва след като бяха изминали ден и половина от намирането му.
Когато в крайна сметка я направи, тя разкри, че става дума за тяло на около четиридесетгодишна жена. В трахеята й бе открита прозрачна пластмасова капсула. От капсулата бе извадено квадратно парче хартия.
На листчето пишеше „Мийтуер“, следвано от серия числа, които лекарят счете за безсмислени.
От офиса на шерифа забавиха с нови четири дни въвеждането на тази информация — отговорният служител имаше други задължения — в регионалната база данни, съдържаща докладите, въз основа на които полицаите от Залива бяха в течение на случилото се при техните колеги.
На всичко отгоре въпросният служител въведе грешна ключова дума в заглавната част на доклада. В нея се съдържаше резюме, което служеше за извършването на тематични извадки. Грешката беше еквивалентна на това да се загуби досието, като се постави на грешно място, и точно заради нея партньорът на Лий Уейд подмина този доклад при прегледа на убийствата в другите окръзи. Изминаха още четири дни преди грешката да бъде открита и отстранена.
Така бяха загубени общо десет дни преди информацията за тялото — и най-вече за пластмасовата капсула и нейното съдържание — да стигне накрая до единствения човек, който се нуждаеше от нея.
Но вече беше късно.