Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Euthanasia, 1812 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Цветан Стоянов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe(2008)
- Сканиране
- NomaD(2008)
Издание:
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Английска. Първо и второ издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88
Предговор: Александър Шурбанов
Подбор: Любен Любенов
Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев
Бележките са от: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
Съставител: Любен Любенов
Редактор: доц. Юлия Стефанова
Редактор на издателството: Владимир Левчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Ставри Захариев
Коректор: Евгения Джамбазова
Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.
Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.
Печат: „Георги Димитров“, София
Издателство „Народна култура“, София, 1988
Ч 820–1
THE WORKS OF LORD BYRON
Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822
THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON
Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto
История
- —Добавяне
Щом бремето най-после ме оттласне
в съня, със който мъртвите люлей,
Забрава, разпери криле безгласни,
над смъртния ми одър ти повей!
Да няма там наследник, ни приятел,
ни радост, ни приведен в мъка гръб,
ни някаква жена с коса развята
да чувства или разиграва скръб.
А тихичко в земята да си ида
без речи и без траурни цветя,
доволство ничие да не обидя,
със сълзи никого да не смутя.
И само любовта, глава склонила,
ако въздишките ненужни спре,
да би могла да вдъхне сетна сила
и в себе си, и в този, който мре.
Чудесно би било, душа, до края
да виждам само твоя ясен лик!
Дори самата болка във омая
на теб да се усмихне тоя миг!
Но не!… Ще се отдръпне красотата
като дъха на уморен бегач.
Поиска ли, разплаква се жената,
но след смъртта се губи този плач.
Тогава нека всички ме оставят
сам да умра, тъй както сам живях!
Страх от смъртта мнозина не познават,
Защо и аз не бъда като тях?
И все пак да вървя и да загина
там, дето всички трябва да вървят,
за нищото отново да замина,
де бил съм аз, преди да ме родят!…
Уви, ако в живота си отсъдиш
трохите-щастие сред скръб-море,
знай — както и да си или да бъдеш,
то никак да не си, е най-добре!
1812