Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1807 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Цветан Стоянов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe(2008)
- Сканиране
- NomaD(2008)
Издание:
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Английска. Първо и второ издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88
Предговор: Александър Шурбанов
Подбор: Любен Любенов
Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев
Бележките са от: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
Съставител: Любен Любенов
Редактор: доц. Юлия Стефанова
Редактор на издателството: Владимир Левчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Ставри Захариев
Коректор: Евгения Джамбазова
Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.
Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.
Печат: „Георги Димитров“, София
Издателство „Народна култура“, София, 1988
Ч 820–1
THE WORKS OF LORD BYRON
Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822
THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON
Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto
История
- —Добавяне
Когато, планинец млад, скитах на воля
по снежния Морден[1], над тъмната степ,
и гледах как пада потокът надолу,
как гони мъгли ураганът свиреп,
без знания хитри, без сложно изкуство
и груб като мойта скалиста страна,
във себе си пазех единствено чувство —
към теб, моя Мери, към тебе една.
Любов то не беше, защото тогава
не знаех дори тая дума любов,
но същият образ сега оживява
от дните предишни, там, в края суров,
все същият образ, запазен във мене,
щастлив бях сред цяла земя-планина
и моите мисли летяха, блажени —
за теб, моя Мери, за тебе една.
Пред утрото ставах, по пътища скрити
поемах със своето куче-водач,
бучеше Дий, аз й посрещах вълните
и песен шотландска дочувах до здрач.
А вечер в леглото, със папрат застлано,
лежах и сънувах те, цял в топлина,
и думи-молитви изричах отрано —
за теб, моя Мери, за тебе една.
Уви, изоставих аз своя край беден
и няма ги вече онез младини,
и вехна сега, от рода си последен,
и спомням си само предишните дни.
Да, слава получих, но тя е горчива,
душата ми хлад и умора позна
и плача по старата болка щастлива —
за теб, моя Мери, за тебе една.
И видя ли пак връх, забит във небето,
аз виждам ония скали над Колблин,
и видя ли поглед да сгрява сърцето,
аз виждам пак погледа нежен и син,
и зърна ли светла коса да се лее,
вълниста, развята без ред настрана,
за твоите къдри златисти копнея —
за теб, моя Мери, за тебе една.
А може би време ще дойде отново
да скитам и гледам върха заснежен,
все тъй извисен неизменно, сурово,
но Мери, но Мери не ще е до мен!
Тогава прости, свят на моята младост,
ти, Дий, устремила вълна след вълна —
че нямам ни дом аз, ни истинска радост
без теб, моя Мери, без тебе една!
1807