Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3гласа)

Информация

Набиране
Силвия Гогова, Виктор Гугушев
Допълнителни корекции
zelenkroki(2013)
Източник
liternet.bg

Издание:

П. П. Славейков, Събрани съчинения в осем тома, том 1. Български писател, С. 1958.

История

  1. —Добавяне (от Словото)
  2. —Корекция

Тоз ден обесиха Бача ви Кира —

вече забравих коя бе година —

другите, с него що бяха, стотина,

се отърваха. Ех, то се разбира!

 

Този не ял и дори не мирисал

лук; а пък оня ахмак се преструва;

трети се кръсти: „Та кой би уйдисал

на хаймани по умът! Да бунтува?

 

Против кого? За какво? И защо ли?

Царя ни благ е, аллах да го чува!

Вече престанаха сълзи, неволи

и кръвнините, откак той царува…“

 

Ето пък онзи там скута цалува

на едно мурго ефенди надуто:

„Аго, аллах да ти дните съчува:

мене ме хайти подлъгаха люто.“

 

Бачо ви Киро стои и ги гледа

и му се в сълзи сърцето облива:

„Боже прости, за такива говеда

исках свобода и аз… за такива…“

 

И, недорекъл, напред се изстъпи —

воля е, чужда я воля не спира:

„Ето, живота за други е скъпи —

той е омразен за Бача ви Кира!

 

Всички, що видите тука пред вази,

те са невинни — и тия в затвора…

Аз съм виновен, един само ази —

че съм говедата смятал за хора.

 

Аз съм виновен! И с Бача си Кира

щото ви скимне такова правете —

духом свободний свободно умира,

а си не връзва с живота ръцете!“

 

И покачен бе за свойта измама

той на бесилката… ех, сиромаха! —

И остстрани му разбойници двама:

както Исуса когато разпнаха.

Бележки

[0] Бачо Киро Петров, народен учител, един от водачите на въстаниците през април-май 1876 г. в Търновския революционен окръг, е заловен от турските власти след разгрома на четата в Дряновския манастир. В пълно противоречие с текста на стихотворението той се държи самоотвержено пред съда, както и при изпълнението на смъртната му присъда. Тук Славейков се е поддал на презрителното нитчеанско отношение към хората от народната маса — думата „говеда“, вложена изкуствено в устата на Бачо Киро, отговаря на нитчеанското определение на съдбата на народа: „скот да бъде, скотове да въди“ в поемата на Славейков „Сянката на свръхчовека“; Мъдрителят, изразител на такива настроения в „Кървава песен“, също си служи с израза „говеда“. Правилно и възторжено отношение към подвига на Бачо Киро Славейков изразява в стихотворението си „Поет“ в „Епически песни“.

Край
Читателите на „Бачо Киро“ са прочели и: