Пенчо Славейков
Харамии — 2

Земята тъмна нощ засени.

Три харамии, три ранени

другаря, се едвам крепят

надолу из планинский път.

 

В зори стотина в боя бяха —

и само те се отърваха;

един до други те вървят

по стръмния планински път.

 

Превързани са люти рани,

ала по дрехи изподрани

струи от кърви се вият

и капят по планинский път.

 

Залюшнат грохна там едина;

в замая другите двамина

отминаха, без да се спрът,

по стръмния планински път.

 

Ръка протегна и пошушна

невнятно другий, и се люшна —

и по очи се повали…Трупът

запречи там планинский път.

 

Възпрян, другаря си погледна

последния с усмивка бледна

и рухна — труп върху трупът

сред тесния планински път.

 

Души юнашки смърт засени…

Пристъпват вълци настървени,

отдавна дебнящи в мракът

по върлия планински път.