Стоян Михайловски
Пиявица и ехидна

— Защо ме ненавиждат тъй човеците, кажи ми,

появице, другарко?…

Защо са толкоз те добри към теб, обада ми?

Не хапем ли еднакво

и аз, и ти?

 

И моята храна,

и твоята — не е ли все една?

Не сме ли две сестри? —

 

Тъй се оплаквала омразната ехидна,

кръвницата безстидна…

 

А добротворната онази животинка,

пиявицата церовита,

тоз отговор дала:

— И ази хапя като теб, туй истина е цяла!

Но мойто хапене, другарко, изцерява,

а твойто усмъртява!…