Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Планета, которая ничего не может дать, 1967 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Валя Димитрова, 1988 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Олга Ларионова. Знаците на зодиака
Повести и разкази
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1988
Библиотека „Галактика“, №97
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Георги Марковски, Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Христо Стефанов
Съставител: Людмила Стоянова
Консултант: Стефан Лефтеров
Преведоха от руски: Нели Христова, Валя Димитрова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Тонка Костадинова
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 24.II.1988 г. Подписана за печат на 1.VIII.1988 г.
Излязла от печат месец септември 1988 г. Формат 70×100/32 Изд. №2157
Печ. коли 23. Изд. коли 14.89. УИК 16.31. Цена 2,50 лв.
Страници: 368. ЕКП 95363 5617–54–88
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
С–32
© Людмила Стоянова, съставителство, предговор, 1988
© Нели Христова, Валя Димитрова, преводачи, 1988
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1988
c/o Jusautor, Sofia
Ольга Ларионова
Знаки зодиака
© „Молодая гвардия“, 1983
Сказка королей
© Лениздат, 1981
История
- —Корекция
- —Добавяне
- —Корекция от gogo_mir
8
Командирът не се обръщаше при всеки звук. Алените отблясъци на блестящите надписи танцуваха по таблото. Тръшна се врата, дочу се чаткане на нокти по звънкия под — значи бе влязъл Сто и четирийсети. Започна подаването на енергия към централния левитор. Отлично. Левиторът ще изгълта сума енергия, но в близост до населен масив не бива да се издигат направо с планетарните. Припламване високо в небето — това е друга работа — може да го вземат за мълния или светкавица. Отново хлопна врата — беше козлобрадият Деветдесет и трети. Нулева готовност.
Командирът се забави, после ръката му се протегна към предпазителя на вътрешната връзка. Не. Първо стартът. Той дръпна ръката си.
— Старт! — силно извика той и пусна антигравитаторите.
Корабът бавно се откъсна от повърхността на Геа. Командирът включи екрана на външния фон. Черната маса без нито една светлинка падаше надолу. Отдясно блещукаше морето. Сякаш отдолу бе останала абсолютно необитаема планета. Май за Двайсет и седма ще е полезно да погледне. Не ти остава никакво съжаление, като гледаш тази безжизнена чернилка. Двайсет и седма трябва да види това!
Той премести ръцете си на хоризонтален полет и излезе от рубката, без дори да погледне към другите членове на екипажа; качи се на втория хоризонт, намери нужната врата.
— Излизай — каза той на момичето. — Излизай, вече сме във въздуха.
Тя не се помръдна.
— Геа още се вижда — повтори той. — Черната Геа, която не ни даде нищо. Иди я виж.
Двайсет и седма мълчеше.
— Заповядвам ти да отидеш в рубката!
Девойката не помръдваше, отпуснала ръце, леко отметнала глава. Командирът пристъпи прага на помещението и се приближи до нея.
— Ти… — почна той и се задави: зениците и бяха бели, както и цялото и лице. Тях просто ги нямаше…
Той вдигна ръка и пипна високото гладко чело. Прекара пръст по шията, край ръката.
Камък.
Дълго стоя и се мъчи да разбере. После трепна. За какво мислеше сега? Не можеше да се разбере — бъркотия от мисли. Превърнала се е в камък? Глупости… Можеше да се престориш на камък, но да се превърнеш?…