Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Планета, которая ничего не может дать, 1967 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Валя Димитрова, 1988 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Олга Ларионова. Знаците на зодиака
Повести и разкази
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1988
Библиотека „Галактика“, №97
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Георги Марковски, Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Христо Стефанов
Съставител: Людмила Стоянова
Консултант: Стефан Лефтеров
Преведоха от руски: Нели Христова, Валя Димитрова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Тонка Костадинова
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 24.II.1988 г. Подписана за печат на 1.VIII.1988 г.
Излязла от печат месец септември 1988 г. Формат 70×100/32 Изд. №2157
Печ. коли 23. Изд. коли 14.89. УИК 16.31. Цена 2,50 лв.
Страници: 368. ЕКП 95363 5617–54–88
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
С–32
© Людмила Стоянова, съставителство, предговор, 1988
© Нели Христова, Валя Димитрова, преводачи, 1988
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1988
c/o Jusautor, Sofia
Ольга Ларионова
Знаки зодиака
© „Молодая гвардия“, 1983
Сказка королей
© Лениздат, 1981
История
- —Корекция
- —Добавяне
- —Корекция от gogo_mir
4
Командирът извика само Двайсет и седма, а Сто и четирийсети се възползува от това и остана навън: все му се струваше, че с ноктестите си лапи и сплъстената си козина осквернява вътрешната белота на кораба.
Сто и четирийсети тръсна глава, като да отпъди досадно насекомо. Денем те го преследваха, лепяха се безмилостно за него; сега вече беше нощ, те се бяха изпокрили някъде, но ето че той нямаше мира от мислите си, натрапчиви и еднообразни.
Всички те вършат не това, което трябва. Девойката никога няма да стане истински Събирач. Тя прекалено съсредоточено разглежда този отвратителен, безреден свят, тегли я лабиринтът на вонящите глухи улички в това мръсно селище; у нея няма и не ще я има никога онази свещена ненавист към всичко, което не е Велика Логитания, и свещена алчност към онова, което би било полезно за нея. Ами старецът? Ами самият Командир? Нима те, взети всички заедно, могат да се сравнят с него в онази безпределна, сляпа преданост към своята далечна родина, която го преизпълва в безкрайните странствувания?
Сто и четирийсети вдигна дългата си муцуна и нададе проточен, мъчителен звук. Този звук се роди от само себе си, той не значеше нищо нито на езика на геанитите, нито на езика на логитаните. Но той идваше от сърцето: дали от неговото собствено, или от това на черния объркан звяр, чийто образ бе взел?
Беше срещал много подобни нему зверове из уличките и площадите на този град; те се различаваха по цвят и големина, по глас и поведение. Но след известно време Сто и четирийсети разбра, че има нещо по-важно, което дели тези зверове на две съвършено различни групи: едните бяха бездомни, другите принадлежаха на някой геанит.
И сега, като гледаше блестящия корпус на кораба, Сто и четирийсети ясно почувствува колко далеч е стопанинът му, огромен и властен, зовящ го при себе си; обляната в лунна светлина грамада на кораба беше само нищожна частица, нищожна съставяща от този далечен стопанин и преизпълнен с неочаквана жал към самия себе си, че му е дадено толкова малко от въжделеното щастие да услужи, той отново започна да вие и запълзя по корем към кораба, сълзливо премигвайки с белезникавите си очи.