Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Планета, которая ничего не может дать, 1967 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Валя Димитрова, 1988 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Олга Ларионова. Знаците на зодиака
Повести и разкази
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1988
Библиотека „Галактика“, №97
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Георги Марковски, Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Христо Стефанов
Съставител: Людмила Стоянова
Консултант: Стефан Лефтеров
Преведоха от руски: Нели Христова, Валя Димитрова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Тонка Костадинова
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 24.II.1988 г. Подписана за печат на 1.VIII.1988 г.
Излязла от печат месец септември 1988 г. Формат 70×100/32 Изд. №2157
Печ. коли 23. Изд. коли 14.89. УИК 16.31. Цена 2,50 лв.
Страници: 368. ЕКП 95363 5617–54–88
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
С–32
© Людмила Стоянова, съставителство, предговор, 1988
© Нели Христова, Валя Димитрова, преводачи, 1988
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1988
c/o Jusautor, Sofia
Ольга Ларионова
Знаки зодиака
© „Молодая гвардия“, 1983
Сказка королей
© Лениздат, 1981
История
- —Корекция
- —Добавяне
- —Корекция от gogo_mir
10
Тя влезе в работилницата, стъпи върху нещо меко. Наведе се и вдигна лененото покривало. Бързо просветляваше и рязко очертаният четириъгълник на пиедестала, от който с безшумни ултразвукови ножове бе отрязана статуята, се белееше в средата. Девойката бавно се изкачи върху него. Това ще бъде нейното място. Място на вещ. През цялото утро, целия ден и цялата вечер тя ще бъде мъртва, неподвижна вещ. Само през нощта безшумно ще излиза в градината да си откъсне няколко плода и да гребне от кладенеца шепа ледена вода.
Стана още по-светло. Сигурно слънцето бе осветило върховете на близките планини. По улицата, зад каменната стена, някой пронизително завика на непонятен, чужд език. Трябваше да бърза.
Тя се заметна с покривалото, лекичко извърна глава — както стоеше статуята. И с цялото си тяло почувствува, че е свикнала с тази поза — та нали точно тъй бе стояла пред онези, с които се бе разделила завинаги. Ще й бъде лесно да стои така. Само че под плътното покривало е задушно. Сега трябва да застане неподвижно и да диша както само логитаните умеят да дишат — без да трепне нито един мускул. И топлината. Да изгуби човешката топлина, да стане ледена като нощен камък — и това го умеят единствено логитаните. Но трябва да успее, преди той да се върне, преди да я докосне.
В къщичката се хлопна врата. Девойката замря. Сега той ще мине край нея и ще излезе на улицата, ще тръгне към морето. Жалко само, че не може да го види…
Но днес той не тръгна към морето. Тя не очакваше, не искаше това да се случи толкова бързо, но въпреки волята й стъпките стремително се втурнаха в работилницата, неудържимите ръце с такава сила смъкнаха от нея покривалото, че тя едва устоя да не се залюлее, и горещите човешки устни се притиснаха до нозете и — там, където на още топлия глезен се кръстосваха ремъчетата на сандалите.
Край, разбра тя. Не успя, не искаше толкова бързо. А сега той ще разбере лъжата й, ще усети топлината на тялото й…
… Невъзможно бе да не усети. Той се отдръпна, скочи на крака. Край. Не успя да стане за него дори вещ, мъртва вещ.
Тя въздъхна тихичко и виновно, направи крачка напред и слезе от мраморния си пиедестал.